Последно обновено на 24.07.2025

Черешата: Как да защитим капризната красавица от болести и вредители

Черешата е истинска красавица в градината, но и изключително капризна. Черешата изисква внимание, постоянство и знание на основните ѝ врагове – болести и вредители. Ето какво трябва да знаете, за да запазите дървото си здраво и да се радвате на богата реколта.

Черешата: Нежна и с високи изисквания

Топлолюбива и чувствителна, черешата бързо реагира на неблагоприятни условия:

Екстремни температури: студ, горещини, температурни скокове.
Неподходяща светлина: прекалено слънце или липса на светлина.
Грешки при поливане: суха или преовлажнена почва.
Почвени проблеми: висока киселинност.

Тези фактори отслабват имунитета ѝ, правейки я уязвима към атаки.

Основните врагове: Болести

Черешите са податливи на редица заболявания, които се делят на четири основни групи:

Гъбични (най-чести и опасни):

Брашнеста мана: Мръсносив налеп по клони, листа, плодове. Води до забавен растеж, пожълтяване и смърт на листата.
Кластероспориоза („Дупчица“): Малки петна по листата, които побеляват и се пробиват, оставяйки дупчици с характерна окраска по краищата. Уврежда и плодовете. Без лечение дървото изостава и може да умре.
Кокомикоза (Цилиндроспориоза): Червено-кафяви петна по листата, които се сливат. Отдолу се появява пухкав розов или сив налеп (мицел). Листата окапват, плодовете стават воднисти и гниещи.
Монилиоза (Монилиално изгаряне): Пожълтяване и изсъхване на листа и клони, почерняване, мумифициране на плодове. Водеща в смъртността на черешите.
Вертицилийно увяхване: Изсъхване и пожълтяване на листа от долните клони нагоре. Дървото може да умре бързо или в продължение на години (хронично). Плодовете имат лош вкус. Повредите от тази гъба се установяват след напречен срез на клон, при което се вижда, че дървесината е кафява.

Лечение на гъбични болести:

Фунгициди са основното оръжие. Приложете ги строго преди цъфтеж или 2-3 седмици след прибиране на реколтата! Често използвани: „Абига-Пик“, „Алирин-Б“, Бордолезов разтвор, Меден сулфат, „Строби“, „Топсин-М“, „Фитоспорин-М“, „Хорус“. Изборът и честотата зависят от заболяването и степента на заразяване.

Бактериални:

Бактериоза (Бактериален рак): Най-сериозната заплаха. Характерни са язви по клоните, отделящи кехлибарена смола. Листата по засегнатите клони се извиват и изсъхват, кората почернява и умира. Язви се появяват и по пъпки и плодоноси.

Няма ефективни химикали! Заразените части се отрязват незабавно и се изгарят. Местата на срязване се третират с градинска смола. Устойчивостта се повишава с умерено поливане и азотни торове.

Вирусни (най-опасни, разпространяващи се и без лечение и):

Мозаечна болест: Бледожълти петна по листата по жилките. Листата се извиват, кафенеят, изсъхват и падат.

Вирус на къдравостта на листата: Листата се къдрят, жълтеят, изсъхват. Дървото забавя растежа и умира.

Неинфекциозни:

Гумоза : Отделяне на гумени израстъци от пукнатини по кората. Причини: наранявания, механични повреди, висока влажност/температура, излишък на торове (особено калий), кисела почва, дейност на вредители/патогени.

Лечение:

добавяне на калций при излишък на калий.
Почистване на раната, третиране с 1% меден сулфат.
Покриване със замазка (напр. нигрол + пепел 7:3) или градинска смола.
„Нарязване“ на канали по клоните и ствола за намаляване на налягането на сока.
Зимно и ранно пролетно пръскане с меден сулфат (3% зима, 1% пролет преди пъпките да се разпуснат).

Отделени гумени израстаци по кората на череша

Опасните вредители

Листна Въшка:

Малки смучещи насекоми (черни, сиви, зелени), срещани най-вече под листата през лятото.

Признаци: Колонии насекоми, усукани и набръчкани листа, спиране на растеж на пъпки/плодове, присъствие на много мравки (носят въшките заради медената роса).

Борба: Инсектициди („Инта-Вир“, „Децис Профи“, „Актара“, „Биотлин“, „Командор“) извън цъфтеж. Борба с мравки (премахване на мравуняци, „капанни колани“ по стволовете). Народни средства: разтвор на амоняк или сапунена вода със сода.

Черешова Муха:

Малка черна муха с ивици по крилете. Ларвите (бяло-жълти червеи) изяждат месото на плодовете.

Борба: Инсектициди („Фуфанон“, „Инта-Вир“, „Искра“, „Конфидор“) – първо третиране ~10 дни след излизане на мухите (обикновено след цъфтеж), второ след 13-14 дни. Биопрепарат „Лепидоцид“ през пъпкуване/след цъфтеж.

Черна златка:

Малък черен/синкав бръмбар (5-9 мм), уврежда листа и яйчници през май. Черната златка (Capnodis tenebrionis L.) е един от най-опасните неприятели в младите овощни насаждения.

Борба: Инсектициди с широк спектър („Фуфанон“, „Кемифос“) през вегетационния период.

Преванция – Най-добрата Защита!

Правилна агротехника: Редовно и умерено поливане, контрол на почвената киселинност, варосване на стволове есенно (против мразови пукнатини).
Хигиена: Своевременно почистване на паднали листа, плевели, растителни остатъци и особено падналите плодове (привличат вредители и патогени!).
Превантивни пръскания: Есенно пръскане с 5% разтвор на Карбамид (дървета и почва в пристволния кръг). Периодично пръскане с разтвор на йод и сапун (10л вода, 10 мл йод, течен сапун) или вода с йод и калиев перманганат през сезона.
Бърза реакция на повреди: Третирайте всяка рана по клони/ствол (1% меден сулфат, 3% железен сулфат) и покрийте със смола.
Избор на устойчиви сортове: В България са селектирани редица устойчиви сортове череши, които са добре приспособени към местните климатични условия и показват добра резистентност към болести и неприятели. Ето някои от тях:
1. Косара
„Косара“ е сравнително нов български сорт, създаден в Института по овощарство в Пловдив. Той е известен със своята добра устойчивост към някои икономически важни болести като сачмянка, цилиндроспороза, ранно и късно кафяво гниене. Плодовете не се напукват дори при чести валежи, което е голямо предимство. Сортът е средно устойчив на ниски зимни температури и повратни пролетни мразове. Узрява рано, около 5-10 май, и дава едри, сърцевидни плодове.
2. Кюстендилска хрущялка
Този сорт е разработен в Института по земеделие в Кюстендил и е високо ценен заради своите едри плодове с тъмночервена кожица и плътно месо. „Кюстендилска хрущялка“ е устойчива на болести и дава отлична реколта. Узрява от 25 юни до края на месеца.
3. Данелия
„Данелия“ е друг сорт от Кюстендилската селекция, който се отличава с добра студоустойчивост и относителна устойчивост на цветовете и младите завръзи към късни пролетни мразове. Плодовете са едри, с тъмномахагонено червено оцветяване, плътно месо и много добри вкусови качества. Цъфтежът е полукъсен, което също допринася за избягване на пролетните слани.
4. Стефания
Сортът „Стефания“, също от Кюстендилската селекция, е известен с това, че цъфти много късно, което му помага да избягва късните пролетни мразове. Това го прави особено подходящ за райони, където има риск от такива. Плодовете са едри до много едри, с плътно месо и добри вкусови качества.
Тези сортове са отличен избор за български градини, търсещи високи добиви и устойчивост на неблагоприятни условия и болести.

Извод
Грижата за черешата е ангажираща, но изключително благодарна. Разбирането на основните болести и вредители, навременната диагностика и правилното прилагане на лечебни и превантивни мерки са ключът към успеха. Инвестирайте в превенцията, наблюдавайте дърветата си редовно и реагирайте бързо при първите тревожни признаци. Така вашата череша ще ви отвърне със здраве, красота и сладки, сочни плодове година след година.

Снимката на корицата е създадена от AI и е само с декоративна цел.

Вижте още подобни публикации от същата категория