Тайната на 313 те трилиона: Как човечеството дължи на себе си

Представете си следната картина: междупланетен икономист се спуска на Земята и пита: „Колко са вашите задължения?“ Отговорът би накарал дори него да премигне – 313 трилиона долара. Това са 313 и още 12 нули – около три пъти повече от това, което цялата планета произвежда за една година.

Според Международния валутен фонд (МВФ), глобалният публичен дълг е малко над 92 трилиона щатски долара (към 2023 г.), което представлява около 92% от световния БВП, а глобалният общ дълг (всички сектори) достигна рекордните 313 трилиона щатски долара.
Превърнати в банкноти от по един долар, тези пари биха стигнали да се подредят до Плутон и обратно 13 пъти – разстояние, което напълно превишава рамките на нашата позната Слънчева система.
Но най-странният момент настъпва, когато икономистът попита: „А кой ви е кредиторът?“

Отговорът е прост, но абсурден – ние самите.

Играта на горещия картоф

Глобалният дълг наподобява детската игра „Горещ картоф“. Децата, стоящи в кръга, представляват държавите, а горещият картоф е дългът, който непрекъснато си предават. Най-големият парадокс на съвременната икономика е, че не парите движат света, а дългът.

Това поражда фундаментални въпроси: Как възникна този дълг? Кой на кого го дължи? Защо изобщо съществува? И най-важното – възможно ли е да живеем без него?

Митът за бартера

Мнозина вярват, че в началото хората са разменяли стоки директно – примерно риба срещу плодове. Тази теория, популяризирана от Адам Смит, се оказва само частично вярна. Американският антрополог Дейвид Грейбър разкри изключителна истина, изследвайки стотици етнографски описания на различни племена.

Оказа се, че никое общество в историята не е базирало търговията си на бартер. Вместо това в общностите са съществували записи като: „Днес ми дължиш коза, утре ще ти върна две козлета, след като козата се роди.“ Това са първите документи за дълг в човешката история.

Логиката е проста. Всеки селянин ще ви каже кой е основният длъжник в селото му – обикновено няколко души, които са взели назаем от един, за да се изплатят на друг, и накрая дължат на всички. Ако подобна икономика е съществувала сред обикновените хора, то тя е трябвало да съществува и между държавите.

Раждането на държавните облигации

Средновековните владетели винаги са се нуждаели от пари – за стоки, които не се произвеждат в техните региони, за оръжия, кораби или крепости. Когато касата е празна, а реколтата е далеч, са имали два избора: да облагат народа с данъци или да се обърнат към съседните държави.

Италианските финансисти намерили гениално решение. Именно във Венеция през 11-ти или 12-ти век са изобретени първите държавни облигации. Държавата предлагала на собствените си граждани: „Платете 100 монети сега и в края на годината ще получите 5% лихва, но не очаквайте да си върнете основната сума преждевременно.“

Така се ражда това, което днес наричаме държавни ценни книжа – финансовият инструмент, който ще промени света завинаги.

Бретън Уудс: Началото на доларовата епоха

Системата продължавала относително стабилно до 1944 година, когато 44 държави подписали споразумението от Бретън Уудс. По време на Втората световна война най-безопасното място за съхранение на златни резерви били Съединените щати, които в края на конфликта притежавали 70% от световните златни запаси.

САЩ предложили следната сделка: „Вашите икономики са слаби, докато ние процъфтяваме. Нека обвържем долара със златото (35 долара за унция злато) и всички ваши валути с долара. Ако искате злато, донесете долари и ние ще ги обменим.“

Условието било само доларът да може да се обменя за злато. Държавите се съгласили, тъй като нямали други опции.

Затварянето на златния прозорец

САЩ приели това предложение доста лекомислено. Само 27 години по-късно, през 1971 година, президентът Никсън обявил: „Затваряме златния прозорец и отделяме долара от златото.“

До този момент САЩ получили безпрецедентно преимущество – възможността да печатат долари безкрайно, докато инфлацията се разпределя глобално сред всички, които използват тази валута. Когато България печата левове, инфлацията засяга само българските граждани. Когато САЩ печатат долари, инфлацията се разпространява в целия свят, поради което американската инфлация винаги остава сравнително ниска.

Анатомията на дълга

Какво точно е публичният дълг? Това е сумата от всички пари, които правителството на дадена страна е взело назаем и все още не е върнало. Важно е да се отбележи, че ипотеките на частните лица или дълговете на местните общини не се включват в тази сума.

Принципът е прост: правителството казва „Имаме толкова прекрасна икономика, че всеки може да инвестира в нас и после да получава лихва.“ Например, Китай е инвестирал 800 милиарда долара в САЩ, а Япония – 1,1 трилиона долара.

Защо правят това? Защото вярват в американската икономика и очакват парите им да бъдат използвани разумно, да генерират печалба и да бъдат върнати с лихва.

Кой на кого дължи?

Националният дълг обикновено се измерва като процент от БВП. САЩ имат национален дълг от 36 трилиона долара (около 120% от БВП), докато Япония има 8,7 трилиона долара (235% от БВП). За сравнение, Русия има около 15-20% от БВП си, а Германия – 65%.

Но ето ключовото откритие: 70% от американския национален дълг е самопричинен. САЩ дължат 42% на частни инвеститори и организации, 20% на американски вътрешни агенции и тръстове, 13% на Федералния резерв и само около 25% на външни държави.

Дългът като двигател на прогреса

Парадоксално, дългът не е зло – той е икономически стимулатор. Без дълг няма изследвания, технологии, развитие или прогрес. Представете си свят без дълг – всички рано или късно ще ударят таван, като собственика на пекарна, който може да продаде хляб само на 1000 души в селото.

Tesla започна с милиарди долари загуби и дългове, но инвеститорите повярваха в бъдещето на електрическите автомобили. Без дълг Илон Мъск щеше да прекара 200-300 години, продавайки батерии в гаража си, но благодарение на заемите значително ускори този процес.

Държавата като голям бизнес

Защо държавата се нуждае от дълг? Отговорът е прост: държавата е по същество голям бизнес с пътища, училища, пречиствателни станции. Всичко това е скъпо и само данъците няма да стигнат. Заемите позволяват да се покрият нуждите сега и да се върнат след 30-40 години.

Без дълг икономиката ще се плъзне в дефлационно блато – цените ще паднат, компаниите ще намалят заплатите, безработицата ще се повиши и търсенето ще стане още по-слабо.

Кръговратът на парите

Схемата е проста: чрез банков депозит или пенсионен фонд вашите пари се инвестират в държавни облигации. Държавата взема назаем парите ви, плаща лихва на банката или фонда, а част от тази лихва ви се връща под формата на лихва върху депозита.

Дори и да не правите нищо, вече сте кредитор на страната си. Използвате пенсионен фонд, банков депозит или просто имате пари на карта, които банката управлява без ваше знание.

Вярата като основа

Съвременният дълг е като грес за зъбните колела на световната икономика. Той не дърпа планетата в бездната, но само докато всички вярват в системата. Цялата световна икономика е като огромен фонтан – водата се изкачва нагоре и пада надолу в безкраен цикъл, но помпата работи на гориво, наречено вяра.

Има само една опора за цялата система – вярата. Нищо друго физическо, нищо конкретно, само вяра.

Когато доверието се сгромоляса

Какво се случва, когато системата се срине? Обикновено схемата е следната: доверието пада, лихвените проценти се покачват стремглаво, печатницата бучи, икономиката се свива. В Гърция 10-годишните облигации скочиха с 30% през 2012 година, а във Венецуела инфлацията достигна над милион процента годишно през 2018 година.

В такива моменти хората бягат към нещо надеждно – злато, недвижими имоти, земя или дори колекционерски маратонки. Всичко, което не може да се отпечата.

Безкрайната игра

Никой в системата не очаква този дълг някога да бъде погасен. Можете само да го прехвърлите на някой друг или да имате възможно най-малко от тези дългове. Напълно да се отървете от него е невъзможно.

Дългът не е погасен, но дългът работи за всички едновременно. Това е безкрайна игра, която оцелява, докато мнозинството вярва, че утре ще се появи нов кредитополучател и ще купи вчерашния дълг.

Живеем в най-интересните времена

През 2025 година златото скочи с 26% само за шест месеца, достигайки нов исторически връх, докато индексът на долара падна с над 9%. Инвеститорите се преориентираха от хартиените обещания към твърдия метал.

Живеем във време, когато вярата в тези хартиени обещания буквално се топи. Държавите преосмислят нещата, търсят нови възможности за икономическо сътрудничество. БРИКС е създаден именно за това – да търгува със собствени валути, а не с долари.

Вярата е крехък материал. Достатъчно е един изпълнител да извика, че има пожар и публиката веднага ще се втурне към изходите. Но докато мнозинството продължава да вярва в играта, музиката ще свири, а танцът ще продължава.

И може би това е най-голямата тайна на 313-те трилиона долара – те съществуват, защото всички ние се съгласихме да вярваме, че съществуват.